„Ти си се провалял много пъти, макар че може и да не си спомняш. Първият път, когато опита да ходиш, ти падна. Първият път, когато се опита да плуваш, едва не се удави, нали? Улучи ли топката, когато за пръв път  опита да я ритнеш ? ...
         Не се тревожи за неуспеха!
         Тревожи се за шансовете, които ще пропускаш, ако поне не опитваш!”

         Започвам страницата, в която ще се представя, с тази мисъл, защото, ако трябва да се охарактеризирам накратко, бих казала за себе си, че съм човек, който не се страхува да опитва.
         С течение на времето се научих и да плащам цената за успешните и неуспешните си опити. Преживявам се като много енергична, волева и себеотстояваща се - но все още се опитвам да смиря в себе си моята властност, нетърпение, егоцентризъм. Защото смисълът на едно себепознание е да приемем нашата светла и нашата сенчеста страна, без да воюваме с тях, а смисълът на една лична терапия е точно да станем цялостни. Защото болестта обикновено е символ на потиснати желания, стремежи, наши черти, които не приемаме и отхвърляме.
         Осъзнавам, че всичко, което съм аз, го дължа на важните ми хора, сега и в миналото ми, на моите учители през тези години, както и на себе си.
         Благодаря на всички за семената добро, които са посели в мен, и за взаимните трудности, които сме си създали един другиму. Защото без напрежение няма развитие. Именно тези трудности са изтръгвали из корен бурените, които са се опитвали да задушат здравите семена в моята душа.