Агресията – една животворяща сила

Какво си мислите, когато чуете думата агресия?

Набиват ни в главите, че „Ауууу, агресията е нещо лошо”. Свързваме я с бой, крясъци, убийство. Нещо, което правят другите. Само не и ние. А свързваме ли я с тихото мълчаливо наказване на другия, свързваме ли я с тайничкото отмъщение, с мислите „Нека му или нека й”? Свързваме ли я с всички лоши сценарии, които се въртят в главите ни - самосъжаляващи или наказващи другия? Свързваме ли я с моралния садизъм, в чието блато тънем ежечасно? Не, защото той не е осъдителен от гледна точка на законите.

Свързваме ли я с всички болести на душата и тялото?

Да, лошо ще е да си агресивен, но ако не знаем,че агресия означава движение – напред или назад. Движение, а не стискане или потискане. Латинската дума aggrade означава движа се навън – приближавам се към нещо или се отдалечавам от нещо.  

Целият жив свят се върти около движението на атака или бягство. Само човекът стои в менгемето на „искам, ама няма как...”, „не искам, защото....”, “Ами, ако..., то”.

От това менгеме произтичат всичките ни страдания, продукт на страховете, придобити докато сме се опитвали като деца да искаме, ама да не е позволено.

Да тропнем с крак, ама да ни е забранявано. Защото е невъзпитано или какво ще си помислят другите.

Да мълчим, сакън да не обидим другия, защото можел да ни обърне гръб. А това, че обръщайки гръб се наказваш сам според българската поговорка „Сърдит Петко,празна му торбичката” е друга тема. Нали изглеждаме силни и не сме се „унижили”.

Да не казваме на онзи, който ни нерви с мрънкането си или заяждането си, какво мислим за него, защото е по-слаб или неможещ. А кога този слаб ще се научи да бъде силен и действащ, ако продължават с него да се държат като с крехка ваза?

И така до края на света. Или до дъното на собственото ни блато.

Запитваме ли се, че еквивалент на думата агресия е живот, червено, свобода, себеотстояване, честност, истина и умение да стоиш зад собствената си решения и желания.

А всичко, набитото в главите ни като „Лошо е да е агресивен”, ражда болните изродени и извратени форми на здравата агресия. Потиснатата или нездравата агресия е мазохизъм, садизъм, блато, вонящи отношения, задушаване, болест, смърт.

Агресия е самият акт на раждане, агресия е да кажеш, агресия е да отидеш, агресия е да си тръгнеш, агресия е да умееш да избираш битките си, агресия е да откажеш или да се откажеш - ама не от страх, ами защото не си струва да хвърляш цялата армия на своите ресурси в битка, която ще се окаже твоята Пирова победа. Помним ли думите на Цар Пир „Още една такава победа и няма да ни остане един войник” ?

Онзи, който умее да влиза в битки, умее да си пести силите и да се отказва. Атакува или бяга.

Но не от страх или за да накаже с тръгването си другия, а защото е ценен и заслужава.

Онзи, който усеща животворната сила на червената енергия на агресията - разбирана като живот и движение - може и да замълчи, да изчака, да избере да действа или да не действа.

И докато изчаква, да е в мир със себе си.

И когато дойде моментът, да избере най-доброто за себе си. 

Тогава и Господ помага. И дава.

Най-доброто, което ни трябва в този момент.

Кремена Станилова

 

Ако статията ти е харесала, сподели я с приятели в социалните мрежи като използваш бутоните по-долу.

 
 

 

АКО ИСКАШ ДА ОПОЗНАЕШ СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ,

ТО 7-модулният системно-свързан онлайн курс,

който сглобява пъзела от отговорите на основополагащите за всеки човек въпроси

„Кой съм аз, кой си ти?”, Е ЗА ТЕБ.

ПОРЪЧАЙ “ПСИХОЛОГИЧЕСКИ НАВИГАТОР” ТУК

За да поръчаш, кликни върху името на курса.