ВАЖНО Е ДА ПРОТИВОДЕЙСТВАМЕ НА СТРЕСА В ПАНДЕМИЧНАТА ОБСТАНОВКА
Автор
Интервюто е публикувано в онлайн медия “Твоят бизнес”
Кремена Станилова е психотелесен психотерапевт с 14-годишен стаж. С нея разговаряхме за живота ни днес, безпрецедентната ситуация с Covid-19, която подложи човешката психика на нови изпитания и негативните мисли и стресът отново излизат на преден план.
Г-жо Станилова, кой стрес в момента влияе повече на хората - този, причинен от Covid-19, от притеснения за работата или от много работа?
- За различните хора източник на стрес може да бъде всяко едно от изброените. Хората, които лесно се поддават на външни влияния, т.е. по-зависимите и по-пасивните хора, са по-склонни да изпадат в тревожно очакване да се разболеят, както и да правят предположения за негативен развой на всяка една ситуация около обявената пандемия. По правило хората с негативно мислене по-често се притесняват за работата си, здравето си или развоя на едно или друго бъдещо събитие. Но остават често пасивно чакащи някой друг да поеме отговорност за тяхното добруване. Именно те са по-лесен обект за медийни внушения, както се наблюдаваше през целия период на карантината от март до май. И като резултат могат да развият тревожно депресивни симптоми.
От друга страна, хората, които са по-контролиращи или по-лидерски настроени, могат да бъдат подложени на постоянен стрес от прекалено много работа. Точно те са по-склонни да стигат до бърнаут (синдрома на прегарянето), тъй като се стремят да постигат поставените цели, като рядко си дават време за качествена почивка. По време на карантината тези хора бяха стресирани от факта, че някой друг ги ограничава и не могат да контролират живота си, както биха желали, но тъкмо те станаха и двигател на критичното говорене в социалните мрежи и съпротивителните действия, които се явяват коректив за едно или друго недомислено управленско решение около обявената пандемия.
Като цяло устойчиви ли са българите психически или лесно се поддават на психоза?
- Не би било правилно да правя обобщения, тъй като както споменах по-горе, различните характери реагират различно. Но от гледна точка на народопсихологията ни ние, българите, имаме две характерови компоненти, които определят нашите типични поведения.
Изначално сме недоверчиви, но сме възпитани да стискаме и преглъщаме до последно онова, което не ни харесва. По-скоро сме склонни да изпълняваме онова, което ни се нарежда, защото така „трябва” или за да избегнем някакви наказания. Но поради тази си недоверчивост не се поддаваме лесно на психоза. Дори и да имаме някакви заблуди, много бързо се връщаме в реалността.
Проблемът е, че сме инертни и процесът от осъзнаването на дадена истина до задействането за промяна може да ни отнеме много време. И всъщност това е причината да сме склонни да живеем живот, който не ни харесва. Т.е. садомазохистичните нагласи на българина го правят удобен за прокарване на закони, които са в ущърб на цялото общество. Проблемът е, че следствие на това е очакването някой друг да носи отговорност както за промяната, така и за провалите. А промяна в посока добруване се постига чрез проактивно поведение и поемане на отговорност за провала и за успеха.
А що се отнася до Ковид истерията, която обхвана целия свят, смятам, че ние, българите, доста бързо се свързахме с реалността.
Има ли опасност да се отдалечим като хора повече един от друг и от какво може да е породено това – от дигиталните технологии или от пандемичния страх?
- Разбира се, пандемичният страх накара доста хора да станат параноични и да виждат в отсрещния човек заплаха за собственото си здраве. Но това беше първите няколко месеца. Кортизолът и адреналинът, които се отделят, когато сме стресирани, потискат окситоцина, който е хормон на доверието и близостта, и това кара хората да се държат нащрек и враждебно. Това обаче определя и обратния процес – колкото е по-нисък окситоцинът, толкова повече хората се стремят да си го набавят, което най-бързо става, когато сме близо един до друг. И това обяснява бързото отпадане на страха от зараза и масовото събиране и излизане по улици и площади още в края на месец май.
Голям проблем обаче е широкото навлизане на дигиталните технологии в живота ни, тъй като то директно повлия на когнитивните ни умения, както и на емоционалното ни свързване с другите. Наблюдава се все по-ниско ниво на емпатия у хора, които прекарват голям процент от времето си пред компютъра. Липсата на усещане за физичност кара хората да бъдат нечувствителни към болката, която причиняват с виртуалното си поведение и думи, което все повече се пренася и в реалния живот.
Как може да се „избяга" от негативните мисли? Какво е вашето „хапче"? Дайте няколко съвета?
- Негативните мисли са част от нас и те са продукт на нашите страхове и на нашия ум, който се опитва да контролира и предвиди някаква бъдеща реалност. В този смисъл бягането от тях не е най-добрата стратегия. Защото нашият ум има едно свойство – да мисли за онова, което му казваме, че не трябва да мисли.
Представете си, че ви кажа: „Не мислете за голямата бяла маймуна!” Със сигурност ще започнете да си я представяте. Затова първо е нужно да започнем да вдишваме и издишваме дълго и осъзнато. Защото когато мислим негативно, ние сме под стрес и дишаме повърхностно. После да наблюдаваме негативните си мисли, за да ги приемем – да им кажем „да”, да ги нахраним с нашето внимание. След това да култивираме у нас един по-мил и окуражаващ вътрешен глас, който да е ориентиран към това да направим живота си по-приятен в настоящия момент с малки ежедневни удоволствия – грижа за тялото и душата. Да правим редовно релаксационни и дихателни техники. Да се храним пълноценно. Да хидратираме тялото с приемане по-често на вода през деня, тъй като дехидратацията е една от застрашаващите здравето ни последици от постоянния стрес.
Приемът на достатъчно количество вода извежда токсините и възстановява хормоналния баланс в тялото – като така снижава нездравословния стрес. Да се фокусираме върху нещата, които работят тук и сега, а не върху онова, което ни липсва, или онова, от което се страхуваме. Да общуваме по-често на живо. Да си даваме почивки от използването на компютри и телефони. Да излизаме по-честно сред природата. Да правим заземяващи практики – ходене боси, градинарство, клекове.
Кремена Станилова е психотелесен психотерапевт с 14-годишен стаж. Завършва Великотърновския университет. Специализира във „Вестдойче Академия“ и в училището за холистично здраве в Лондон. Член е на Българско неорайхианско психотерапевтично дружество, което е групов член на Европейската Асоциация по психотелесна психотерапия. Разработила е психотерапевтични програми за управление на стреса; ефективна комуникация за лични и корпоративни цели и др. Автор е на книгите „Сбогом, паника и стрес” и „Кой кой е на живо и във Фейсбук”. В лекциите, семинарите и изявите ѝ в медиите се преплитат теми от психологията, митологията, литературата, философията, психоантропологията и езотериката.
ФилМ “мИСИЯ “гЕРОЯТ В НАС”
МЕЙКИНГ “ЗАД СЦЕНАТА”