Между миналото и бъдещето: как да останем спокойни в настоящето
Има две места, на които можем да изразходваме огромна част от психичната си енергия, без физически да сме там.
Миналото, което вече не можем да променим.
И бъдещето, което още не се е случило.
Връщаме се към разговор отпреди седмица.
„Защо казах това?“
„Трябваше да постъпя по друг начин.“
„Как можа да ми го причини?“
След няколко минути умът вече е прескочил напред:
„Ами ако се повтори?“
„Ами ако не успея?“
„Какво ще стане, ако...?“
Тялото обаче през цялото това време е тук.
Седи на стола.
Пие кафе.
Върви по улицата.
Лежи в леглото.
Но психиката пътува между вчера и утре.
И точно в това пространство между преживяното и очакваното често губим днешното си спокойствие.
Миналото има функция. Проблемът е, когато започнем да живеем в него
Да мислим за миналото е необходимо.
Там е опитът ни.
Можем да се върнем назад, за да разберем какво се е случило, да осмислим грешка, да разпознаем модел или да вземем по-добро решение следващия път.
Но има разлика между осмисляне и преживяне отново и отново.
Осмислянето пита:
„Какво мога да науча от това?“
Руминацията пита:
„Защо? Защо? Защо?“
...и често ни връща на същото място без нов отговор.
Изследванията разглеждат продължителното преживяне на минали стресови събития и тревожното мислене за бъдещи заплахи като форми на повтарящо се мислене, които могат да поддържат психологическия стрес.
Миналото е полезно, когато го използваме като информация.
То започва да ни отнема ресурс, когато го превърнем в място за постоянно пребиваване.
Бъдещето също ни е необходимо
Ако никога не мислехме за бъдещето, нямаше да можем да планираме, да поставяме цели или да се предпазваме от реални рискове.
Проблемът не е в мисълта:
„Какво ще правя утре?“
Проблемът започва, когато планирането се превърне в непрекъснато проиграване на опасности:
„Ами ако стане това?“
„А после?“
„Ами ако не се справя?“
„А ако всичко се обърка?“
Тревожният ум се опитва да получи сигурност за нещо, което по природа съдържа неизвестност.
И колкото повече се опитваме да предвидим всички възможни сценарии, толкова повече сценарии можем да произведем.
Планирането подготвя действие.
Тревожността често подготвя следващата тревожна мисъл.
А животът се случва в третото време – сега
Настоящето понякога изглежда най-незабележимо.
В него няма как да променим вчера.
Няма как да получим гаранция за утре.
Но има нещо друго.
Можем да действаме.
Точно сега мога да проведа разговор.
Да поставя граница.
Да си почина.
Да направя една крачка към целта си.
Да потърся решение.
Да поискам помощ.
Или просто да установя:
„В този конкретен момент съм добре.“
Mindfulness именно затова поставя акцент върху осъзнаването на вътрешните преживявания и средата в настоящия момент, без автоматично да ги съдим или да реагираме на тях. Изследванията свързват настоящото, неосъждащо внимание с по-малко руминация и показват, че mindfulness-базирани подходи могат да намаляват повтарящото се тревожно и руминативно мислене.
Да бъдеш в настоящето не означава да спреш мислите си
Това е важно.
Не е нужно да постигнеш някакво магическо състояние, в което умът ти е напълно празен.
Мисълта може да дойде:
„Ами ако утре...?“
И вместо да се качиш на влака след нея и да пропътуваш двадесет възможни катастрофи, можеш да забележиш:
„В момента мисля за бъдещето.“
Може да дойде:
„Не мога да повярвам, че тогава постъпих така.“
И да си кажеш:
„В момента се връщам към миналото.“
Не се караш на ума си.
Не му заповядваш да млъкне.
Просто разпознаваш къде е отишло вниманието ти.
И го връщаш.
Но към какво го връщаме?
Към нещо реално.
Към стъпалата върху земята.
Към въздуха, който влиза и излиза.
Към вкуса на кафето.
Към звуците около нас.
Към човека, който в момента стои срещу нас.
Към задачата, която действително вършим.
Към тялото.
Това е заземяването в най-практичния му смисъл - връщане от историята в главата към преживяването, което се случва сега.
Три въпроса, които връщат в настоящето
Когато усетиш, че отново си между вчера и утре, опитай да се попиташ:
1. Какво реално се случва точно сега?
Не какво може да стане.
Не какво е станало.
Какво се случва в този момент?
2. Има ли нещо, което мога да направя сега?
Ако има - направи следващата малка стъпка.
Ако няма - още мислене невинаги означава повече контрол.
3. От какво имам нужда в този момент?
От действие?
От почивка?
От граница?
От разговор?
От малко тишина?
От няколко минути празно пространство?
Тези въпроси връщат вниманието от въображаемото към непосредственото.
Миналото и бъдещето имат своето място
Целта не е да живеем така, сякаш вчера не съществува и утре няма да дойде.
Връщаме се в миналото, за да вземем урок.
Отиваме в бъдещето, за да вземем посока.
Но се връщаме в настоящето, за да живеем.
Може би това е балансът.
Не да забраним на ума да пътува.
А да не му позволяваме да ни отвежда толкова далеч, че да забравим къде се намираме.
Спокойствието е умението да се връщаш
Вероятно няма да останем постоянно в настоящето.
Умът ще се връща назад.
Ще прескача напред.
Това е част от начина, по който мислим.
Затова спокойствието не е състояние, което веднъж постигаме и повече никога не губим.
То е умението да забележим, че сме се отдалечили – и да се върнем.
От „Как можа да се случи?“ към:
„Какво мога да направя сега?“
От „Ами ако...?“ към
„Какво знам със сигурност в този момент?“
От шума в главата към тялото.
От сценариите към реалността.
От вчера и утре към:
тук.
сега.
себе си.
Защото миналото може да ни даде мъдрост.
Бъдещето може да ни даде посока.
Но единственото място, на което можем да се погрижим за себе си, е настоящето.
Именно от тази идея се роди летният пакет „Дестинация Спокойствие“.
Защото спокойствието не започва тогава, когато стресът вече е станал непоносим.
То започва много по-рано – с начина, по който управляваме себе си и мислите си, пазим енергията си и се отнасяме към собствените си нужди.
Затова в рамките на кампанията „Лято за промяна“ събрах три програми, които се допълват:
Основна програма „Дестинация Спокойствие“
За разпознаване и управление на ежедневния стрес и изграждане на собствени пътища към повече вътрешно спокойствие.
БОНУС: „Бъди мила към себе си“
За да култивираш онова отношение към себе си, което не те изтощава допълнително – да чуваш лимитите си, да намалиш суровата вътрешна критика и да си позволяваш грижа и удоволствие без вина.
БОНУС: „Как да влезем в ресурсно състояние, управлявайки себе си“
За моментите, в които усещаш, че ресурсът ти намалява - как да се върнеш към себе си, да съхраняваш енергията си и да се възстановяваш по-осъзнато.
Три програми с една обща посока:
По-малко вътрешен натиск.
Повече ресурс.
Повече грижа към себе си.
Повече спокойствие.
Защото не е необходимо първо да се изчерпиш, за да си позволиш да се погрижиш за себе си.
Можеш да започнеш сега.
А ако желаеш да работиш самостоятелно, книгата-наръчник “Сбогом, паника и стрес” може да бъде твой спътник в тази посока.