КАК ПОКОЛЕНЧЕСКИТЕ МОДЕЛИ ВЛИЯЯТ НА ЗАЧЕВАНЕТО


Всички яйцеклетки, които една жена някога ще носи, се формират в яйчниците, докато е четиримесечен плод в утробата на майка си. Това означава, че клетъчният ни живот като яйцеклетка започва в утробата на нашата баба. Всеки от нас е прекарал пет месеца в утробата на баба си, а тя от своя страна се е формирала в утробата на баба си. Ние вибрираме в ритъма на кръвта на майка си, преди тя самата да се роди, и този пулс е нишката от кръв, която минава през бабите до първата майка.

  Лейн Редмънд

Тази статия е резюме на уебинара

Защо Милениалите и Зумърите срещат трудности по пътя към зачеването и как да изцелим психотелесните травми на поколенията

Има една тайна, която рядко се казва на глас:
Пътят към зачеването не започва в нашето тяло.
Започва в телата на жените преди нас.
В поколенческите им страхове.
В техните рани, надежди, забрани и мечти.
Както и в историческия контекст, в който са живели.

Често неусетно носим чужди истории, чужди забрани, чужди сценарии.
И те влияят на това как тялото ни се отваря към живот.

Нека разгледаме поколенията на 20 век, които все още живеят в паметта на женското тяло — и как техните модели влияят на нашата репродуктивна енергия.

1. Тихото поколение (родени ~1925–1945)
Исторически контекст
Войни, глад, режими, бедност, загуби.
Жени, които са раждали, за да оцелеят семействата.
Мъжете са на фронта или в трудова мобилизация.
Жените – самотни, силни, но под постоянен страх.
Модели и рани
-
страх от загуба,
- дълбока телесна свитост,
- репресия на желанията,
- убеждение „трябва да оцелея, а не да мечтая“,
- биологична тревожност.
Как влияе днес?
Техните внучки често имат:
- страх да не загубят контрол
- свръхотговорност
- трудност да се отпуснат
- хронично напрежение в таза

2. Бейби бумъри (родени ~1946–1964)
Исторически контекст:
Следвоенно възстановяване, строги роли:
мъжът печели, жената се грижи.
Семейството се създава „на всяка цена“.
Модели и рани
- семейства, изградени около мъжката роля,
- жените са научени да се раздават,
- майчинството е задължение, не избор,
- потиснати женски емоции,
- „ти стой, не пречи, бъди добра“
Как влияе днес?
Дъщерите им (Поколение Х и Милениали) носят:
- страх от това да не станат като майките си,
- бунт срещу „трябва“,
-отказ да бъдат „перфектни домакини“
- вътрешна умора от грижи
Това води до блокаж в женската мекота.

3. Поколение Х (родени ~1965–1980)
Исторически контекст
Преход, икономически сривове, работещи майки.
Децата — оставяни сами, в ясли, при баби.
Модели и рани
- травма от емоционално изоставяне,
- ранна самостоятелност,
- липса на подкрепа,
- хиперотговорност,
- кариера за сметка на себе си.
Как влияе днес?
Жените от това поколение често:
- държат всичко под контрол,
- трудно се доверяват,
- изкачват всичко „сами“,
- имат силна мъжка енергия,
-страдат от прегаряне,
- изпитват трудност да се отпуснат телесно.
Това създава блокаж за зачеване.

4. Милениали (родени ~1981–1996)
Исторически контекст

Сексуална свобода, интернет, нови хоризонти, но и огромен социален натиск.
Модели и рани
- страх от провал,
- перфекционизъм,
- FOMO (страх да не изпуснеш живота) и отлагане,
- нестабилни партньорства,
- свръханализиране,
- тревожност,
- желание да са „правилно подготвени“ за всичко,
Как влияе днес?
Те често имат:
- психосоматично напрежение,
- блокаж в доверието към тялото,
- трудност да „изключат главата“,
- страх да пуснат контрола,
- отлагане на майчинството.

5. Зумъри (родени ~1997–2010)
Исторически контекст
Хиперинформация, социални мрежи, идентичностни кризи, екологични страхове.
Модели и рани
- слаба телесност (повече онлайн, отколкото в тялото),
- тревожно-депресивни разстойства,
- усещане за бъдещe с несигурност
- свръхчувствителност
Как влияе днес?
- конфликт между тяло и ум
- трудност да бъдат в женската си природа
- дисбаланс в хормоните
- страх от раждане и майчинство

Невидимото между поколенията
Всички тези модели се предават не само с думи.

Те се предават: чрез нервната система, чрез телесната памет, чрез начините, по които сме били държани, гледани, обичани, чрез онова, което не е било казано, чрез спомените на жените в рода.
И макар да не сме виновни за тези истории,
ние ги носим.
Но можем да ги променим.

Какво можем да направим?
1. Да разпознаем кои модели живеят в нас.
Тялото говори най-ясно.
2. Да лекуваме травмите от връзката с майката.
Това е основното място, от което започва женската енергия.
3. Да възстановим телесната мекота
Дишане, движение, релакс, изваждане от хиперконтрол.
4. Да освободим историческите страхове
Жените преди нас са оцелявали.
Ние можем да създаваме.
5. Да се съберем в общност
Когато жена е видяна и подкрепена, биологията й се променя.

Ако тази информация те докосва, заповядай на женския кръг, който организирам.
Фестивал „Повикай своята рожба“ – мястото, където тези теми се срещат и пресичат.
На 29 ноември, София
ще съберем специалисти, терапевти, лекари и жени,
за да разгледаме: поколенческите блокажи, телесните модели на задържане, психологията на зачеването, биологията на репродукцията, практики за разтваряне, доверие и женска мекота.
Един ден, в който
женската енергия помни,
тялото се отпуска,
а надеждата се връща.

Присъедини се към нас тук!

Кремена Станилова, психотерапевт