5 ПСИХОЛОГИЧЕСКИ БАРИЕРИ, КОИТО ПРЕЧАТ НА ДНЕШНИТЕ ЖЕНИ ПО ПЪТЯ КЪМ ЗАЧЕВАНЕТО НА НОВ ЖИВОТ


Зачеването не е само биология.
То е среща между тяло, психика, преживявания, поколенчески истории и вътрешни страхове, които често живеят под прага на съзнанието.
През последните години виждам все по-често жени, които имат силно желание да станат майки, но въпреки изследванията, процедурите и грижите — тялото остава затворено.
В повечето случаи причината не е „нещо сбъркано“, а нещо неизказано.

Ето петте най-чести вътрешни бариери, които блокират естествения женски поток.

1. Несъзнателният страх от майчинството
Това е страхът, който жените рядко назовават.
Той не звучи като „не искам дете“, а по-скоро като:
„Ще се справя ли?“
„Ще се променя ли непоправимо?“
„Ще стана ли като майка си?“
„Ще загубя ли свободата си / тялото си / живота си?“

При част от жените този страх идва от поколенческа памет, предададена ни от жените преди нас: майки, които са страдали, жени, изтощени от безсънни години, трудни раждания, самотно майчинство, травми в ранното детство.

Тялото се опитва да „защити“ жената, като задържа зачеването.

2. Претоварената мъжка енергия
Много съвременни жени живеят в императивни режими, които звучат така:
„трябва да се справя“
„трябва да постигна“
„трябва да контролирам“

В този режим тялото е в постоянна готовност за битка.
А зачеването се случва в точно противоположната физиология:
мека, приемаща, отпусната, доверяваща се.
Когато една жена е свръхактивна, продуктивна, перфекционистична и постоянно „в ума“, репродуктивната енергия се изтласква на заден план.

3. Натрапеното „трябва“ на обществото
Много жени споделят:
„Искам дете… , за да спазвам някакъв обществен график.“
Това „трябва“ създава огромно напрежение с “какво искам”:
„На тази възраст вече трябва да съм майка“
„Всички около мен имат деца“
„Ще ме гледат странно, ако не стане“

Тялото не зачевa от страх и натиск.
Зачева от желание и любов.

4. Неразрешената тъга от миналото
Много от блокажите идват от непреработени загуби, аборти, болезнени отношения, ранни раздели, непризната тъга, партньорски травми, конфликт с майката.

Тялото помни всичко, което умът е решил да „забрави“.
Когато тъгата е непризната или потисната, женската енергия се свива.
А където има свиване — няма пространство за нов живот.

5. Вътрешната умора на съвременната жена
Това е една от най-тежките истини: жените днес са изтощени до мозъка на костите си.
Работа, дом, грижи, емоционална работа по отношенията, интелектуален натиск, очаквания да бъдат „всичко“: успешни, красиви, спокойни, независими, любящи, силни, слаби, майки, професионалистки и т.н.

Тялото на една уморена жена не може да зачене.
Не защото не иска,
а защото няма ресурс да се разтвори към нещо ново.

Какво помага?

Пътят започва отвътре.
Зачеването е дълбок процес на доверие: доверие към тялото, доверие към партньора, доверие към живота, доверие към промяната.
И най-вече:
доверие към това, че жената не е „повредена“, не е „закъсняла“, и не е „виновна“.

Защото всичко се случва по точния начин и в точния момент за живота на конкретната жена.

Няма рано, няма късно. Ням неправилен и неправилен начин.

Душата, която е за нея ще дойде по начина, по което е избрала - естествено зачеване, инвитро със собствен или донорски материал, сурогатна майка или чрез жена, която ще го роди, но ще избере да повери детето си на осиновители.

Когато започнем да лекуваме вътрешните бариери, често се случват удивителни промени – и в тялото, и в живота.

Фестивал „Повикай своята рожба“ – пространство за жени по пътя към зачеването
На 29 ноември, София, създавам едно място, където тези теми се разглеждат:
- психотерапевтично;
- телесно;
- биологично;
- енергийно;
- с реални практики;
- с лекари, специалисти и жени, които минават по същия път.

Един ден на женска мъдрост, знание и надежда.

Повече за фестивала тук!

Кремена Станилова, психотелесен психотерапевт.

---